САМООБВИНЀНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Обвиняване на самия себе си за нещо; самообвиняване. Садък умря с тежката мъка, че е станал причина за гибелта на толкова хора. Умря с разкъсано сърце от отровно самообвинение. Х. Русев, ПЗ, 282. Още от първия миг тази любов бе оцветена с мрачните отблясъци на страшни вътрешни съмнения и колебания, на тежки самообвинения в предателство към паметта на жена си. Л. Станев, ПХ, 67. Тази разправа над себе си Шишман извърши тъкмо през последните пет години. Той премисляше цялата история на Шишмановци и на собствената си власт; търсеше далеко назад корена на своята слабост; винеше целия си род. Така дълго бе това самообвинение, че накрая се превърна в студен размисъл. В. Мутафчиева, ПШ 1975, 85.