САМООБРАЗÒВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е получил образование (във 2 знач.) чрез самостоятелна подготовка, при липса на преподавател и системни занимания в учебно заведение. Всички, които са прочели романите на Талев, познават качествата на Лазар Глаушев: човек от народа, син на еснафин, с будно съзнание за дълг към народа, притежаващ задоволително за времето образование, в значителна степен и самообразован. К. Църнушанов, ДТ, 150.