САМООБРАЗОВÀТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се отнася до самообразование. От същите работници ние можем да основем още ред други работнически дружества: гимнастически, певчески, туристически, самообразователни и т.н. Г. Георгиев, Избр. пр, 139. Списанието има за цел да доставя самообразователно четиво по всички отрасли на знанието и художествената литература. ХК, 1910, кн. 8, 128.


Източник: Речник на българския език (онлайн)