САМООПРЕДЕЛЀНИЕ ср. Книж. Определяне на принадлежността на самия себе си към някаква група (етническа, религиозна, социална, партийна и др.) или на своя статут; самоопределяне, самоопределеност. След елинизацията и на градското население през периода I – IV в. от н.е. траките загубили в значителна степен етническото си самоопределение и териториалната си хомогенност. Л. Петров и др., БНК, 11. Бисмарк отказва на датчаните в Германия обещаното право на самоопределение, но те образуват национални организации. Г. Парпулов, АСВ II, 360. Просвета и революция са могли да бъдат съгласувани в борбата за национално самоопределение, те не са се изключвали взаимно като противоположни методи на действие. М. Арнаудов, ЛК, 337. Религиозно самоопределение.