САМООТБРÀНА, мн. няма, ж. 1. Отбрана, защита на самия себе си или на своя имот със собствени сили и средства; самозащита, самоотбраняване. Признавам се за виновен, че съм извършил убийството при самоотбрана. Й. Радичков, ВН, 159. Изведнъж лицето ѝ се изкриви от душевна болка и в опулените ѝ очи блеснаха искри. Ръцете ѝ мигновено се сгърчиха за самоотбрана и страшен глас „у-у-у“ излезе от устата ѝ. Ст. Грудев, АБ, 160. Отделен ферман до кадиите на Одрин, Пловдив и София пряко заповядвал на населението да се концентрира в тия градове и да се приготви за самоотбрана. В. Мутафчиева, КB, 304. Оръжие за самоотбрана. // Стесн. Отбрана, защита на своите интереси със собствени средства (обикн. психологически, словесни и др.); самозащита. Смехът е самоотбрана срещу враждебните сили. Бл. Димитрова, Л, 232.
2. Военни мерки за самостоятелна защита, отбрана на селище или на позиции от вражеско нападение; самозащита. В 745 г., заплашвани отново от страна на аварите, [словенците] биват принудени след дълга и упорита самоотбрана заедно със своя княз да се подчинят на властта на франките. Т. Харманджиев, ИБ I (превод), 108. План за самоотбрана на крепостта.
3. Прен. Организирана съвкупност от хора, които извършват подобни действия; самозащита. Властта разчитала на местната самоотбрана и на вътрешните противоречия в размирието. В. Мутафчиева, КВ 1993, 205.