САМООТВЕРЖЀНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Самоотверженост. Смеяха се и подиграните и с необикновено самоотвержение гълтаха ведно с кафето си и горчивият пелин на сарказмите, с които домакинът черпеше благосъвестно своите гости. Ив. Вазов, Съч. VI, 161.