САМООХРÀНА, мн. няма, ж. 1. Защита, отбрана на самия себе си или на своя имот със собствени сили и средства; самоотбрана, самозащита. Физическите лица могат да носят само по един брой огнестрелно оръжие за самоотбрана (самоохрана) от изброените в издаденото по надлежния ред разрешение за носене и употреба. ДВ, 2002, бр. 99, 6. Револверът ще се използва най-вече като резервно средство за самоохрана. БЛ, 2019, бр. 206, 32.
2. Вземане на предварителни мерки за собствената безопасност, за охрана на себе си или на свой имот, на свое имущество. Звена за самоохрана се създават от физически и юридически лица за защита от противозаконни посегателства на техни собствени обекти и имущество. ДВ, 1999, бр. 19, 53.