САМООЦЀНКА ж. Книж. Оценка на самия себе си (на същността, характера, достойнствата и недостатъците си) или на резултата от своите действия. Чрез съвестта ние оценяваме самите себе си, поведението и постъпките си. Тази самооценка има изключително важно значение за нашето всекидневно поведение. Мор. пр VIII, 21. Високата самооценка, която си даваше, винаги му бе пречила да си обясни несполуки с лекомислието на характера си. П. Славински, ПЗ, 292. Ниска самооценка.