САМОПЍШЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който е пригоден, устроен да пише, да регистрира нещо автоматично. За определяне непрекъснато изменящите се стойности на най-важните метеорологични елементи се използуват самопишещи уреди, а именно термограф, барограф и хигрограф. Св. Станев, РМС, 34. За измерване на температурните изменения в съоръженията (например язовирните стени) се препоръчва да се използват електрически съпротивителни термометри, снабдени със самопишещи устройства. Б. Марчинков, Х, 28. Самопишещи апарати. Самопишещ прибор. Самопишещ амперметър.


Източник: Речник на българския език (онлайн)