САМОПОЖЀРТВУВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Самопожертване; самопожертвуване. Той днес, като се качваше на трибуната да осъди правителството, правеше в същото време и самопожертвувание... Той се жертваше! – Той знаеше, че губи положението си, службата си. Ив. Вазов, Съч. Х, 61. Драматичното развитие на Ботевия кратък живот, самопожертвуванието, тоя кървав печат на любовта към ближните и онеправданите – ще издигнат героя до образа на полубоговете. ТНУ, 1926, 1. Готов бил да жертвува живота си, защото милният и благодарният поглед на нежната жена е голяма награда за неговото самопожертвувание. Ст. Ботьов, К (превод), 74.