САМОПОРТРЀТ м. Остар. Книж. 1. Изображение на себе си, което художник прави чрез рисуване с моливи, бои (акварелни или маслени) и др., за да пресъздаде освен физическата външност и духовната си същност, своя характер; автопортрет. Но на нас като художествени произведения направиха най-силно впечатление самопортретите на художника. Те са най-завършените му портрети. Р, 1926, бр. 204, 2. Техниката, с която [Б. Митов] е работил портрета на професор Кондаков, ще му даде по-големи резултати, негли оная с pезките и точките на самопортрета му. К, 1920, бр. 2, 2.
2. Словесно описание (устно или писмено – обикновено характерно за литературата), което някой сам прави на себе си, за да представи освен физическата и духовната си същност; автопортрет. Неговите [на П. П. Славейков] творения не са самопортрет и не отражават моментни субективни трепети на неговата душа, а безкрайното разнообразие на човешката психика, пречупено през призмата на негова индивидуалитет. Кр. Кръстев, БСТЯ, 68. Тази антология [„На острова на блажените“] е сложна, още неизяснена мистификация. Лесно е да се помисли, че тъкмо като мистификация тя не успя, защото всеки вижда в стиховете единния автор преводач, а в характеристиките – вариации на голям самопортрет, в който тук-там са вмъкнати алюзии за други наши и чужди поети. СбСПСл, 95.