САМОПРОВЪЗГЛАСЯ̀ВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от самопровъзгласявам се. Австро-Унгария обещава да признае княз Милан за крал, когато той избере момента за самопровъзгласяването си. В. Енчев, Ю, 104. Към 1539 г. Костурският владика е отлъчен от Охридската архиепископия заради самопровъзгласяването си за „митрополит първопрестолен на цяла България“. ПНЧ, 2012, 208.