САМОПРОИЗВÒЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Спец. За процес, явление – който става от само себе си, по силата на вътрешната си природа, без външна намеса; спонтанен. Този процес на самопроизволно движение на частиците на разтвореното вещество от обем с по-голяма концентрация към такъв с по-малка концентрация се нарича дифузия. Ст. Янков, КНХ, 72. Привържениците на самопроизволното зараждане на живота предполагаха, че наблюдават първично пораждане на най-простите организми в хранителния разтвор. Г. Бакалов, ИВП (превод), 92. Самопроизволен ядрен взрив. Самопроизволно разпадане на атомните ядра.
2. Остар. Книж. Който е основан на самопроизвол; незаконен, нелегитимен. Противоп. законен, законосъобразен, легитимен. Единството на църквата не състои в еднообразното и самопроизволно управление в ръцете на неколцина само духовни сановници. Ч, 1870, бр. 2, 192.
3. Остар. Книж. Който извършва нещо в несъответствие със закона. – Това дало повод на много самопроизволни съдии по селата да земат много пари от боязливи някои селяни. НБ, 1876, бр. 35, 125. Даването под наем, което са прави от самопроизволен притежател, не получава законно съставление, освен когато действителният ступанин на даденото под наем нещо даде позволението си за туй. ДЗОИ III (превод), 107.