САМОПРОИЗВÒЛНО нареч. 1. Спец. По начин, който става от само себе си, по силата на вътрешната си природа, без външна намеса; спонтанно. Забележително е и обстоятелството, че тежките елементи, разположени в края на Менделеевата таблица, имат свойството да се разпадат самопроизволно. Това явление се нарича радиоактивност. Я. Якимов, Т, 429. Скоро били открити и други елементи, които излъчват невидими лъчи, подобно на урановите соли. Нарекли ги радиоактивни, а свойството на тези вещества да изпускат спонтанно, самопроизволно такива лъчи – радиоактивност. Физ. ХI кл, 1958, 155. При корозията, под въздействието на окислителния компонент на окръжаващата среда, металите преминават самопроизволно в йонно състояние под формата на различни съединения. Хр. Петров и др., ОХ, 13.
2. Остар. Книж. По начин, който е основан на самопроизвол; незаконно, нелегитимно. Противоп. законно, законосъобразно, легитимно. Помпей самопроизволно са разпореждал в Рим, като предоставил на поверените си да му управляват провинцията Испания. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 341. Гръцкият патриарх [Григорий VI], като видя успеха на Българската екзархия, свика събор в Патриаршията и на него пристрастно и самопроизволно провъзгласи българското духовенство и неговите последователи за схизматици, без да има никое каноническо основание и право на това. Р. Каролев, УБЧИ, 177.