САМОРАЗОБЛИЧÀВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от саморазобличавам се; саморазобличение, самоизобличаване, самоизобличение. Това противоречие между субективните намерения на човешките думи и действия и техния обективен смисъл пронизва цялата трагедия на Софокъл. За нейна непосредствена тема служат не престъпленията на героя, а неговото по-късно саморазобличаване. Г. Михайлов, ИАЛ (превод), 152.