САМОРАЗПРÀВА ж. Книж. Обикн. ед. Насилие (главно физическо) над някого за наказание или с цел принуда, извършено лично, по собствено решение, без съдействието на властта или на други посредници. Пловдив и по-големите градове бяха станали арена на саморазправа между русофилите и крайните националисти. В. Геновска, СГ, 453. Той никога не странеше от обществените борби и никому не прощаваше за нанесените обиди. Известни са саморазправите му с казанлъшкия кмет Минчо Стоев, когото той би с бастуна си насред пазара в Казанлък. Ст. Попвасилев, СбАСЕП, 51. Образованите държави са сполучили да намалят, почти да унищожат, побоищата и саморазправата между отделните граждани, като уреждат техните правоотношения чрез безпристрастен съд. ЖГ, 1923, бр. 10-11, 2. Кървава саморазправа.