САМОРАЗПУ̀ЩАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от саморазпущам се; саморазпускане, саморазтурване. Съюзът „Звено“ и Радикалната партия преустановиха съществуването си чрез саморазпущане. З. Митовски, ПДЕ, 463.


Източник: Речник на българския език (онлайн)