САМОРАЗТУ̀РЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от саморазтурям се; саморазпускане. Хермин Шкорпил следи внимателно дейността на Научното дружество. След оставането му без председател се обръща с писмо от 9.XI.1888 г. до Илия Гудев, като го съветва какво да се направи, за да не се стигне до саморазтуряне на дружеството. Г. Кюпчуков, МДС, 30. Трима членове на Централно управление – генералите Цанев, Дипчев и Златанов, оглавиха борбата за „саморазтуряне“ на офицерската организация. Г. Марков, ПС, 167.


Източник: Речник на българския език (онлайн)