САМОРÀСТ, -ттà, мн. (рядко) -и, ж. Индив. 1. Нещо, което е създадено по волята на Бог, расте и се развива самостоятелно според начертан от него закон. Самораст са казва с една дума сичко, щото е направено от Бог и си расте само според един назначен Него закон. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 5. Щом се пукне зора, саморастта почнува да дее и през цял ден са чуят безбройно множество гласове, песни и викове от животинския свят. Ив. Богоров, СИНЕ, 44.
2. Прен. Само ед. Материалният органичен и неорганичен свят като цяло; природа, естество. Сякоя живина, що е произведена от саморастта, едно цвете, една гадина, имат един вид хубост, която е тям посвойщина. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 30. Ако тя [човешката грижа] престане, сичко подивява, сичко дохожда под ръката на саморастта. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 9.