САМОРÀСЪЛ, -сла, сло, мн. -сли, прил. За растение – който е поникнал и израснал сам, без човешка намеса. Тук-там из кукурузите някой саморасъл слънчоглед гледаше с учудено жълто око. Н. Тихолов, ДКД, 16. Оградата беше от саморасли храсти и акации, а пътната врата – само от две напречни дървета, наковани с различни парчетии дъски. В. Ченков, СНД, 10. Той извор с течението си прави Стара река, край която не са нахожда нито едно саморасло или посадено дръвце. БО, 1846, бр. 1, 2. Саморасла шипка. Саморасли гъби.