САМОСИНДИКÀЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който се предприема самостоятелно, обикн. нерегламентирано, без съобразяване с установените норми, правила. Самосиндикални действия.

2. Който действа самостоятелно, сам за себе си, обикн. нерегламентирано, без да се съобразява с установените норми, правила. В момента предпочитам да се развивам като самосиндикален артист. 19 м, 2019, бр. 2218, 5.


Източник: Речник на българския език (онлайн)