САМОСТÒЕН, -òйна, -òйно, мн. -òйни, прил. 1. Книж. За държава, област и под. – който провежда действия, политика, която не зависи от други под.; самостоятелен, независим. Когато Ботев живя и работи – в третата четвърт на XIX век – в България, която влизаше в турската империя като съставна нейна част, вече назряваше въпросът за нейното освобождение и отделянето ѝ в самостойна държава. Г. Бакалов, ИИП, 142. Славянските племена си образуваха самостойна област под опеката на Византия. СлГ, 1906, кн. 3, 118. // За народ, етническа група и под. – който живее в такава държава, област и под.; самостоятелен, независим. Паисий се домогва да възкреси историческото минало на българите, за да им напомни, че макар и да са в робство сега, имали са някога свое царство, побеждавали са други народи и са били самостойни. Б. Пенев, НБВ, 51.
2. За учреждение, организация, партия, политически или обществен деятел и под. – който не зависи от друг, не е подчинен на някого или нещо; независим, самостоятелен. Една група народни представители от Демократическата партия, начело с Найчо Цанов, се отделиха и образуваха самостойна парламентарна група, наречена тогава Група на младите демократи. СбЦГМГ, 58.
3. За църква – автокефален, самостоятелен. Гърците никога не са гледали с добро око на самостойната българска църква. Б. Пенев, НБВ, 56. Когато Раковски влиза в обществения живот, на дневен ред бе отделянето на българите в самостойна черква чрез откъсването им от гръцката патриаршия в Цариград. Г. Бакалов, Избр. пр, 150. Мемоарът, изработен от Тайния централен български комитет, е застъпвал идеята за един турско-български дуализъм чрез създаването в рамките на цялостната отоманска империя на едно българско царство, което да разполага с Народно събрание, отделна войска, самостойна черковна управа и официален български език. М. Арнаудов, БКД, 52.
4. Който умее да се справя сам, без чужда помощ, не зависи в действията, поведението си от някого или нещо; самостоятелен, независим. Нему се виждаше само някак особено новото му положение като самостоен къщовник и домакин. Т. Влайков, Съч. II, 101. Ние трябва да ги [децата си] направим преди всичко самостойни хора. Самостойни не в смисъл на упоритост и непокорство, а за смел самостоятелен начин на мислене и действуване, в една годност за отговорност за действията. Р, 1927, бр. 252, 1. За да могат да станат самостойни, слепците се обучават систематически с голяма ревност на ръчна работа. Просв., 1904, кн. 1, 40.
5. За характер, нрав и др. – който е присъщ, характерен за човек, който не зависи в действията, поведението си от някого или нещо. Съзнанието у Алеко на морално превъзходство над една среда, потъналата в гешефти, се дължи на неговия произход от чорбаджийско семейство, което му е дало тия черти на аристократизъм и основата на неговия самостоен характер. Злат., 1935, кн. 8, 364.
6. Който се отнася до дейност, изява на едно лице; индивидуален, самостоятелен. Станал твърде близък със семейството Драгоманов, по-късно и зет на високо уважавания учен, Шишманов попада под благотворното негово влияние, което всъщност е означавало привикване към самостойна работа и самостойно мислене. М. Арнаудов, ЖТИ V, 189-190. Стоян за малко време бил писар в търговската кантора на калоферцитe братя Комсиеви, а после се заловил за самостойна работа. Н. Начов, КВМ, 21.
7. Остар. За жилище, помещение и под. – който е отделен, не е свързан с друг и предоставя необходимите условия за независимо ползване; самостоятелен. Такива [страдащите] ще намерят тук самостойна стая, два пъти на ден религиозни служби, четири пъти сложена трапеза. ХС, 1911, бр. 11, 6.
8. Остар. Самобитен (във 2 знач.). Да се строи в съгласие с околната природа и духа и бита на населението. По този начин ние ще изпъкнем свободно пред очите на културния посетител като по-самостойни, самобитни ценни творци. ВК, 1937, бр. 33, 3. Самостоен художник е и Ст. Иванов. Неговите картини имат съвсем индивидуален стил и са издържани в една колоритна гама, пълна с хармония и живот. ХудК, 1910, бр. 1, 7.
◊ Самостойни думи. Грам. Название на съществителните имена, прилагателните, числителните, местоименията, глаголите, наречията, междуметията, които изпълняват служба на самостойна, самостоятелна част на изречението. Съчинителната връзка съединява в едно словосъчетание два напълно равноправни елемента, две самостойни думи, напр. поля и гори; деца и внуци; смела и благородна. П. Пашов, БГр, 278. Самостойни части на изречението. Грам. Подлогът и сказуемото в изречението като средства за съобщаване на основната мисъл; главни части на изречението. Има думи, които не могат да се разглеждат като самостойни части на изречението: такива са предлозите, съюзите и частиците. Л. Андрейчин и др., БГ, 256.