САМОСТРЀЛ м. В миналото – ръчно метателно оръжие, което може да изхвърля и горящи стрели, използвано при обсада и отбрана на крепости или при лов; стреломет, арбалет. На някои места стрелите са много по-дълги, правят се от сърцевината на бор, горят по-силно и продължително и се изхвърлят със самострел. Ив. Венедиков, МБЗ І, 168. Тогава от кулата, из разсейващия се задушлив пушек, излетяха пиратите на Радул Влаха, опушени от дима, размахали ятагани и секири, копия и самострели. П. Бобев, Кал., 236. Лъкът се различава от самострела, защото има само обръч и тетива, а самострелът има и кондак и кука. Ц. Гинчев, ПНГ, 125.