САМОСЪЗЕРЦÀНИЕ, мн. няма, ср. Книж. Вглеждане в себе си, в своя вътрешен мир; самовглъбяване. Углъбиха се в самосъзерцание и скъсаха всяка връзка с окръжающия живот. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 10. Докато в Индия той [Буда] е изобразяван винаги гол, седнал ниско с кръстосани крака, потънал в самосъзерцание и сложил ръце на скута си, китайският Буда е с богати одежди и седи на стол, преметнал десен крак върху лявото коляно. Б. Колев, ИИ, 82. Други автори, упорито потопени в самосъзерцание, само това вършат: описват в различни форми историята на своята собствена душа. Мис., 1899, кн. 3, 287.