САМОСЪХРАНЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се отнася до самосъхранение. Пенчо Славейков също ненавижда компромисите, отстъпчивостта пред обстоятелствата, съобразителната – пред силните на деня – умереност, малодушното благоразумие. Той като вихър не знае „мярка“, няма самосъхранителни задръжки, когато критикува и бичува. Ст. Каролев, ЖВ II, 59. Самосъхранитени реакции. Самосъхранителни инстинкти.