САМОТВÒР, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Самотворен (в 1 знач.); самоград. Та имаш ли бащино иманье, / да заградиш цръкви самогради, / самогради, цръкви самотвори: / на Великден сами да отварат, / на Великден сами да конкават? Нар. пес., СбНУ XLIV, 135. Янко гради двори самотвори, / златни двори, сребрени подпори. Нар. пес., Св. Рулински, ШМ, 12.