САМОТЀК, мн. няма, м. В съчет.: На самотек. Без организация, планиране и контрол; стихийно, самопроизволно. Това той [Харалан] можеше да направи. А се улиса в работа, остави нещата да си текат на воля, дето се казва – на самотек. А. Гуляшки, СВ, 161. Градът гъмжи от таланти, ама всичко е оставено на самотек, в ръцете ако не на невежи, то поне на дилетанти, извинявай за израза. П. Незнакомов, СМ, 14. Пропада планът често пъти / или върви на самотек. / Но кой вода на теб ще мъти, / когато ти си наш човек? СбСт, 161.