САМÒТНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на самотник или е присъщ на самотник. Негов [на героя от „Змейно“] роден брат е и Нено в „Гусларьова майка“ – със своята бохемска артистична природа, с отвращението си към делничното, с неспособността си да живее като всички хора, със самотническата си мъка. М. Николов, ИБЛ, 518. Първите си самотнически и скръбни стихове Яворов създава толкова рано, едва двадесетгодишен. П. Данчев, П, 8. Самотнически живот. Самотнически настроения.