САМÒТНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Положение на самотник. Липсата на всякаква суета у Кирил го накарала да напусне Цариград и да отиде при своя брат Методий в манастира на Олимп. Там двамата братя се събрали, за да сътворят в пост и бдения, в самотничество над книгите азбука за езика на славянските народи. Я. Борисова, БЕ, 170. И в тази своя полемика Лесинг е самотник – никой не му се притичва на помощ. Но това свое самотничество той носи с гордо самосъзнание. К. Гълъбов, Л, 275.