САМОТУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Прекарвам живота си, съществуването си в самота, живея сам; самувам. – Ти ли си сестро! Самотуваме ние двете, самотуваме, а все не иде време да седнем, с приказка да се разтушим. В. Милев, РК, 60. Вдовица била – нямала си ни наследници, нямала си ни роднини в края на дните си. Самотувала в старата къща. Г. Гривнев, ДЧ, 59.