САМОУБЍВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от самоубивам се; самоубийство. В по-старите времена харакири бил начинът на самоубиване у благородниците. Всеки път, когато някой самурай съзнавал, че сгрешил, той се разкайвал и без да почака да го осъдят, извършвал харакири. ВК, 1930, бр. 3, 4. Не ся познала причината на ненадейното му самоубиване, когато той не е имал никакъв знак от болест, от любов или от щета. Дун., 1866, бр. 76, 1.