САМОУБЍЙСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до самоубийство. Вторият път бил на въоръжената борба – хайдушки чети и масови въстания. Много рискован, дори самоубийствен, но младите революционери нямали търпението бавно и упорито десетки години да работят за великата си цел. Зв. Златарев, ДЕБ X (1), 9. Вероятно гибелта на Матенца е била критичната точка в тази самоубийствена за българите вътрешнополитическа криза, след която възможностите за по-нататъшна съпротива са били нищожни. Пл. Павлов, КПВ, 21. Стачката има самоубийствен характер, защото застрашава съществуването на унгарците в настъпващата зима, но тяхната единствена надежда е, „че Западът няма пасивно да наблюдава бавното самоубийство на цяла нация“. И. Баева, ИЕС, 292. Самоубийствено бомбено нападение. Самоубийствен атентат.