САМОУВЀРЕНО нареч. Книж. По начин, който изразява самоувереност. Той говореше и се разпореждаше самоуверено и властно. Ст. Дичев, ЗС II, 130. Дотук всичко вървеше добре, крачех бодро и гледах самоуверено пред себе си. А. Гуляшки, ДМС, 169.
