САМОУВЀРЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от самоуверен. Добродушното и спокойно лице на главния учител Климента и благата му реч вдъхваха самоувереност у девойчетата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 67. Обхвана го съмнение, че такава хубава и умна жена няма да се ожени за него... Самоувереността го напусна, обзе го страх. Ем. Станев, ИК I и II, 94. Размахваше автомата си и подвикваше на селяните с онова чувство и израз на властническа самоувереност, която му даваха оръжието и полицейската му служба. Д. Ангелов, ЖС, 648. Дръзка самоувереност.