САМОУНИЖÀВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от самоунижавам се; самоунижение. Толерантността ни не трябва да отива до самоунижаване. Националната чест и достойнство са много скъпи и не могат да бъдат заменени с угодничество. Плам., 1935, бр. 23, 6.
