САМОУНИЖЀНИЕ ср. Книж. Унижаване на самия себе си; самоунижаване. Ако самоунижението и самобичуването е висока християнска добродетелна черта у един честен човек, то тя е негодна в характера на един народ. Ив. Вазов, Съч. XIII, 62. Представете си какво самоунижение, какво лакейско раболепство! В един от миналите си броеве в. „Мир“ се обръща към средноевропейската преса и я моли да благоволи да похвали днешните управници. Ал. Константинов, Съч., 17.