САМОУПРÀВСТВО, мн. няма, ср. 1. Юрид. Самоволно осъществяване на подлежащо на съд и наказание действие. Всеки гражданин или юридическо лице, чиито права и законни интереси са нарушени, може по съответния ред да потърси административна или съдебна защита. Не е допустимо и самоуправство от страна на гражданите. З. Захариев, ГО, 48. Ще трябва да водите дело. Няма друг законен начин да се настаните в имота, като изгоните сегашните му обитатели. Всяко друго действие би могло да бъде оценено като самоуправство по смисъла на чл. 323, ал. 1 от Наказателния кодекс. Пенс., 2019, бр. 19, 2. Когато лицата имат разпри, нямат право да пристъпват до самоуправство, но трябва да се обръщат към закона. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 23.
2. Разш. Своеволно действие, което е в противоречие с нормите и законите. Той [Т. Икономов] непрекъснато се бунтува срещу самоуправството на някои царски чиновници. Т. Жечев, ТИ, 144. А имали ли са законно право бейовете да събират ангария и да обработват полетата си с чужди ръце? Аз мисля, че ако и да са бивали подобни насилия, то тия са произходили чрез произволът и чрез самоуправството на пашите и на аяните. Л. Каравелов, РПМ, 498.