САМОУСПОКОЀНИЕ, мн. няма, ср. Книж. Успокояване на самия себе си; самоуспокояване. Гюнтер Грас в своите романи атакува всяко чувство на самоуспокоение, всяка самоизмама, че зад блестящата фасада на цивилизацията всичко си тече нормално и благополучно. М. Николов, МТХ, 94. Тревожният им [на писателите] дух не познава самоуспокоението и задоволството от постигнатото, не търпи застоя и инертността. Е. Константинова и др., РРП, 26. Делиус потриваше радостно ръце. Името му беше достигнало до фюрера, когото той боготвореше. Това можеше да повлияе решително върху кариерата му. И самоуспокоението му постепенно изместваше тревогата. Г. Гочев, БДД, 244.