САМОУСПОКОЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от самоуспокоявам се; самоуспокоение. Трябва да се отбележи и това, че всред нашите кадри има известно самоуспокояване, склонност към отпускане и търсене лични удобства и спокоен живот. В. Мутафчиева и др., СНИ I, 420.