САМОХВÀЛЕЦ, мн. -лци, м. Остар. Самохвалко. Той [бай Ганю] е невежа, който по комичен начин иска да се изравни с интелигентите, патриотар, груб и самохвалец. П. Зарев и др., РБЛ I, 350. Бай Иван не беше от ония самохвалци, нищо не говореше той за себе си, не обичаше да казва: „Аз направих това и онова“. З. Стоянов, Съч. І, 338. – А как тъй изядохте мечката? – Мълчи, Теменужке. Не виждаш ли, че лъжат! Да ни плашат само. Как се яде тъй мечка! Самохвалци! Калина Малина, СЧ, 31. Голяма врява вдига / една чета от груби самохвалци. Ст. Михайловски, Мис., 1895, кн. 3-4, 186.