САМОХИПНОТИЗЍРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от самохипнотизирам се; самохипноза, автохипноза. Подобните на транс състояния, които шаманите (жреци, вид лечители) на тези първобитни племена предизвикват у себе си, имат някои общи черти със самохипнотизирането. Л. Петров, СТК, 206.


Източник: Речник на българския език (онлайн)