САМОХÒД м. 1. Самоходна машина, техника или оръдие. Акустични сонди, монтирани на дъната на кораби, служат за картографиране на морските дъна. Роботи и самоходи правят измервания и вземат проби. ЦВ, 2003, бр. 31, 15. В 1800 година Артамонов е построил първия в света железен самоход – велосипед. Самоходът на Артамонов е бил с две колелета. На предното голямо колело е имало педали. ФС, 1950, бр. 11, 23. // Стесн. Остар. Автомобил. Шофьорът запалва мотора и пуща колата в ход. Веригите зазвъняват по паважа, моторът реве сърдито и самоходът се понася по запустелите столични улици. Греб., 1943, бр. 3, 73. В думата самоход, макар тя да не е успяла да си пробие път в езика ни, все намираме известен смисъл: тя е току-речи буквален превод на съответната чуждица, като същевременно с нея се изтъква най-характерното качество на автомобила, а именно това, че той, видимо поне, се движи сам (от само себе), в противовес на файтона, който се тегли от коне. ЛГ, 1938, бр. 383, 2.
2. Техн. Автомат на струг, фреза и др., който се задвижва посредством система от зъбни колела и предава нужното постъпателно движение на струга или на масата, която носи обработваемия предмет. Почти всички видове намотки на реостати най-добре се правят на струг. Ако стругът е със самоход, предварително се нарязва плитка пътечка по винтова линия. А. Петров, РСН, 138. Чрез самохода на струга може да се зададе и желаната стъпка на пружината. МК, 1982, кн. 3, 27.
3. Като нареч. Само в съчет.: На самоход. Разг. Със собствена тяга. След ожънването на един-два декара комбайнът на самоход откарва зърното до дома. Камб., 1993, бр. 39, 3. Лебедката се придвижва на самоход до мястото за товарене на камион или до следващото трасе. Гора, 2019, бр. 5, 16.
– От рус. самоход.