САМОХÒДКА ж. Разг. Самоходна машина, техника или оръдие. Ремонтира самоходката, а като дойде време да изпробват машината, изпратиха момичето във Ветрен. С. Северняк, ОНК, 107. Но самоходното оръдие не побегна. От следните три снаряда два отново улучиха и самоходката се обви в синкав бензинов дим, после пламна. П. Вежинов, ВР, 127. Върхът в развитието на педалните самоходки несъмнено е творението на големия руски механик Иван Кулибин. Неговата триколка се задвижвала от един човек, имала предно управлявано колело, спирачки, предавки и масивен маховик, който служел като акумулатор на енергия. НТМ, 1986, кн. 4, 39. Вършачката е самоходка.