САМОЦЀЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който е цел сам за себе си, не се свързва с постигане на други, по-важни цели. Тук [в „Женитба“] детайлните описания не са самоцелни, а са средство да се разкрие житейската философия на народа. Г. Константинов, ПР, 120. Запознат отлично с трудовете на руските славянофили, Каравелов не възприема безкритично научните идеи и методологията им. Той остава чужд на самоцелните им изследвания, насочени изключително към древния бит и минало на народа. В. Хаджиниколов и др., ЕБ I, 126. Самоцелно търсене.