САМОЦЀЛНО нареч. Книж. По начин, чрез който се постига цел сама по себе си, без връзка с други, по-важни цели. Вазов е майстор на словото. Най-ценното негово качество като повествовател е, че рисува образите и картините не самоцелно, а във връзка с известна идея или чувство. Лит. X кл, 225. Има една характерна особеност на господстващите през Възраждането представи за ролята и значението на граматиката. Изложената в учебниците граматическа система на българския език се изучава в училищата като материя сама за себе си – до голяма степен самоцелно. Б. Вълчев, ВГБЕ, 483. Тъкмо тази част от пътеписа е по-несполучлива. Тя се отклонява от композиционния център на творбата, звучи самоцелно и не твърде убедително. Е. Каранфилов, СЛЖ, 95.