САМОЦЀЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от самоцелен. Като създава тая двупланова композиция, това преплитане на минало с настояще, Радичков никъде не достига до самоцелна игра, до наслаждение от формите, до експериментиране. Макар че, както ще видим при по-късните му работи, елементът на самоцелност и игра се засилват. Кр. Куюмджиев, КЛЖ, 61. Принципът на самоцелността на изкуството, който Лесинг издига по отношение на живописта и скулптурата, би превърнал тия изкуства в безидейни изкуства, лишени от по-широка човешка значимост, и не би им дал възможност да се развиват успоредно с другите изкуства и да стигнат до реализма на новото време и неговата естетика. К. Гълъбов, Л, 31. Самоцелност на човешкия живот.