САМОЧУ̀ВСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Самочувствие. От залива лъхаше вечерна хладина, развяваше къдрите по сгорещената глава на Гики и дълбоко някъде в забърканите му мисли се зараждаше нещо, което изстудяваше геройското му самочувство. А. Страшимиров, Съч. V, 342. Повишеното самочувство поради младост и хубост се слива с неугасимата жажда за живот, самоволният възторг от битието се слива с непринуденото опиянение от любовта. Цв. Минков, ЖП, 51. Чорбаджиите не само стопански се обособиха в отделна обществена група. Те си създадоха свой отделен съсловен морал и своя съсловна психика. Самочувството им на господари се превърна в надменност и в презрение към масата, която „не може да спечели пари, защото е неспособна и мързелива“. Ив. Хаджийски, ОТН, 173.