САМСÀР1 м. Остар. и диал. Търговски посредник. Най-изгодна за селянина била пряката продажба на търговеца, но понякога между него и търговеца житар заставал търговски агент или посредник (самсар), който взимал комисиона от търговеца и така оскъпявал за него сделката. Р. Даскалов, БО I, 279. Непосредствено тя [търговията] възвдига народното богатство, а посредствено дава препитание на гемеджиите, на кираджиите и на самсарите. Знан., 1875, бр. 1, 12. Обществото на английските търговци, което най-напред имало няколко самсаре, станало на малко время твърде силно и чудно си увеличило владенията. Ив. Богоров, ВГД (превод), 249-250. Майката поверила камилата на един посредник (самсар), чрез когото станала и продажбата. Нар. прик., СбНУ XV, 443.
– От араб. през тур. sɩmsar.
САМСÀР2 м. Диал. 1. Животното белка2, бялка. Бялката (самсар) е тоже вредително животно, понеже и то души кокошки, гълъби и пр. и яде яйца, череши и грозде. А. Делев, СС, 79. Някои си животни живеят връз дърветата, каквото катерицата, или имат легла в земните дупки, каквото лисицата и самсарът. Ив. Чичи, ПХ (превод), 27.
2. Кожа от това животно. Агнешката каплама се е продавала 10 – 12 гроша, а една златка или самсар (бялка) – 100 гроша. П. Цончев, ИСМГ, 131.
– Тур. samsar.