САМУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Прекарвам живота си, съществуването си в самота, живея сам; самотувам. Сам самувам, / в сън копнея, / ах, как искам да сънувам, / че съм с нея! Ц. Церковски, Избр. пр, 59. – Защо, господине учителю, при толкова си добрини, при толкова наука самувате, а не ся ожените – да земете някоя господарска дъщеря? Й. Груев, КН 4 (превод), 31.