САМУ̀М м. Много силен горещ и сух вятър с голяма разрушителна сила в пустините на Северна Африка и на Югозападна Азия. „Огненият вятър“, страшният самум не беше далеч. След половин час ние бяхме в самия център на това страхотно природно явление. Всичко се превърна в пясъчен хаос. Този най-ужасен бич на пустинята, отмина също тъй бързо, както налетя. К, 1962, кн. 1, 17. Завчас духна самум ужасен: / керванът сви се, дор минa / талазът удушлив, опасен – / и пак напред тръгна. Ив. Вазов, Събр. съч. ІІІ, 184. Климатът [в Арабия] е континентален и извънредно горещ, особено когато от Африка духа самума, който донася горещ дребен пясък и всичко изсушава, каквото срещне на пътя си. С. Христов, ВГ II, 48. Често африканският вятър самум донася в Европа пясъка на Сахара.

– Араб.


Източник: Речник на българския език (онлайн)